270 отчета срещу 416 архитекти и граждани в битката за Св. Кирик

Според арх. Василева творческата база на САБ е изградена върху Св. Параскева, а не върху Св. Кирик, тя настоява държавата да си върне собствеността

Попове пишат до президента, определят комплекса като част от Ноевия ковчег

270 отчета и 416 архитекти и граждани се стрелят с подписи в битка за Св. Кирик. Такива са цифрите от парафиралите писмо до президента по казуса духовниците и подкрепилите петицията За връщането на творческата база на архитектите в тяхно владение. Вчера обаче се появи нов документ, който вкарва нова светлина по въпроса. Негов автор е арх. Стефка Керелова- Василева, която предлага на министъра на регионалното развитие да възстанови публичната държавна собственост на спорния имот. Според нея  земята, върху която е построен комплексът на САБ е публична държавна собственост –теренът е отчужден по време на социализма в полза на държавата на основание чл. 21 от Закона за Изповеданията за нуждите на психиатрична болница към Министерство на Народното Здраве. Тя смята, че съгласно чл. 7 ал.1, ал.4 от ЗДС, въпросният имот не може да бъдат обект на разпореждане и да се придобива по давност, собствеността върху него не подлежи на възстановяване. Тезата на Василева е, че творческият комплекс на Съюза на Архитектите в България и Международната Академия по Архитектура всъщност е изграден върху отчуждения от държавата манастир Света Параскева (вписан с това име във Фермана от 1870г). Той, според архитектката, е няма нищо общо с манастира Св. Кирик, който се намира на 500 метра в страни и от който е запазена едноименната църква и аязмо до Горни Воден. Тя предлага в писмен вид на министъра на регионалното развитие да заведе съдебна процедура и да поиска възстановяване на публична държавна собственост на спорния имот на основание чл.108, чл.109 от Закона за Собствеността, във връзка с чл.7 ал.1, ал.4 и чл.9 от ЗДС.

По-рано днес пък отчетата атакуваха президентството с кърваво писмо, в което изразяват изненадата си от реакцията на „тази група хора, която не проумя, че всеки манастир и църква са дом на нашия Господ Иисус Христос и че са място, където ние, духовниците и миряните, се събираме за молитва, на която се крепи целият свят”. Те определят комплекса като „част от Ноевия ковчег, който превежда нас, вярващите, от временното към вечното, а не място за разврат и забавления, ползвано от арендатори, за удовлетворяване на частни икономически интереси на няколко човека”. Отчетата на свои ред цитират точки и алинеи от Конституцията, от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и от Закона за вероизповеданията. Не ни се иска да вярваме, че се връщаме към 1982 година, когато под натиска на комунистическата власт манастирът е бил взет от Пловдивска митрополия. Под същия натиск ли и в днешно време манастирът може да бъде поруган и осквернен, питат хората в раса.

В същото време пловдивските архитекти запазват мълчание, въпреки предварителните нагласи за протест пред общината. Шуменските им колеги обаче излязоха с декларация от името и на двете браншови организации там КАБ и САБ, като определят действията на църквата като „срамно присвояване”.  Те пишат:„Ние, архитектите от Шумен, се присъединяваме категорично към Инициативния комитет за спасяването на творческата ни база от „апетита“ на духовниците от Пловдивската митрополия. С недоумение констатираме как „очевадните“ факти за съграждането, опазването и популяризирането на това свято място от Съюза на архитектите в България, не се виждат от църковните деятели. Всъщност може би се виждат много добре и затова им се „услажда“! Всички тези действия са срамни, меко казано, а и срам е духовна, морална категория, която за съжаление, не е присъща на църковните деятели от Пловдив. Как да ги наречем духовници! Не е ли време Българската църква да създаде нещо самостоятелно, вместо да чака винаги подаръци, дарения, наследства, или да вземе нещо наготово.
Искрено вярваме, че българският съд ще уважи труда и грижите на българските архитекти за създаването на изцяло нова сграда за творческа  работа върху руините на бившия манастир „Св.Св. Кирик и Юлита“ и популяризирането на това свято място”.

Върховният съд ще вземе решение по казуса след броени часова. Закритото заседание е насрочено за 11 февруари.